Да бъдеш китаец не е лесно. Когато подобните на теб са милиард и половина в държава без социални гаранции, трябва да се трудиш усилено, за да намериш своето място под слънцето. Но китайските дечица са подготвени за това – за тях тежката работа започва още в първи клас.

 Преди известно време работих като учител по английски език в четири китайски училища (и треньор в школа по кунг фу). Затова е много интересно да се сравни европейското образование и особеностите на училищата в Поднебесната империя.

Деца в училища униформа (спортни екипи) на занятия, посветени на Деня на Земята, Ляочен, април 2016 г.

 1. В много училища в Китай няма отопление, затова през зимата учителят и учениците не събличат връхните си дрехи. Централно отопление има само в северната част на страната. В централен и южен Китай сградите са построени в съответствие с топлия климат. Това означава, че през зимата, когато температурата може да падне до нулата, а понякога и по-ниско, единственото средство за отопление остава климатикът.  Училищната униформа е спортен екип: широки панталони и яке. На практика кройката навсякъде е еднаква, отличават се само цветовете на облеклото и училищната емблема на гърдите. Достъпът до цялата територия на училищата е ограничен от големи железни врати, които се отварят, единствено за да могат учениците да си тръгнат за вкъщи.

 2. В китайските училища всеки ден правят сутрешна гимнастика (и не само една), след което децата се строяват. А пред строя се обявяват главните новини и знамето тържествено се вдига – училищното или държавното. След третия час всички деца правят упражнения за отпускане на очите. Под звуците на успокоителна музика и запис на дикторски глас, учениците натискат специални точки по тялото си. Освен сутрешната гимнастика има и дневна – около два часа следобед, когато под същата неумолима динамика учениците в единен порив се изсипват в коридора (ако не стига мястото в класните стаи), започват да размахват ръце настрани и нагоре, и да подскачат.

Китайските ученици от град Дзинан правят физически упражнения на покрива.

 3. Голямото междучасие, което е и обедна почивка, обикновено продължава цял час. За това време децата успяват да минат през столовата (ако в училището няма столова, на децата се носи храна в специални подноси-кутии), да се наобядват, а освен това и да потичат, да помасажират схванатите си крака, да вдигнат глъч и да направят някоя и друга беля. Във всички училища учителите получават безплатна храна. И трябва да се отбележи, че храната е много добра. Обядът традиционно се състои от едно месно и две зеленчукови блюда, ориз и супа. В скъпите училища дават още и плодове, и йогурт.

 В Китай обичат да си похапват и дори в училищата тази традиция не се нарушава. След обедната почивка в някои начални училища се полагат пет минути „за сън”. Между другото, на няколко пъти мои ученици заспиваха по време на урок и ми се налагаше със свито сърце да будя бедните деца.

Вариант на скромен по китайските разбирания обяд: яйца с домати, тофу, карфиол с чушки, ориз.

 4. Към учителите се отнасят с голямо уважение. Към тях се обръщат по фамилия, със задължителното „учителю” отпред, например учителю Чжан или учителю Сян. Или просто „учителю”. Когато ме срещнеха, всички деца ми се кланяха, независимо дали са мои ученици или не.

 5. В много училища практиката на физическите наказания е нормална. Ако ученикът се провини, учителят може да го удари с ръка или с показалката. Колкото по-далеч от големите градове и колкото по-просто е училището, толкова по-разпространена е тази практика. Моя китайска приятелка ми разказваше, че на тях им давали определено време, за да научат английските думи. И за всяка ненаучена дума удряли децата с палка.

Междучасие при занятия по свирене на традиционни барабани, град Ансай.

 6. В класните стаи има табло с рейтинг на успеваемостта на учениците, което стимулира по-старателното учене. Оценките са от A до F, където A е най-високата оценка, съответства на 90-100%, а F се равнява на неудовлетворителните 59%.

 Важна част от образователната система са поощренията за добро поведение. За верен отговор например или за добро поведение по време на час ученикът получава звездичка с определен цвят или допълнителни точки. За разговори в час или за други нарушения точките и звездичките се отнемат. Успеваемостта на учениците се отбелязва на специална таблица на дъската. Конкуренцията, така да се каже, е налице.

 7. Всеки ден китайските деца учат повече от 10 часа. Часовете обикновено започват от осем часа сутринта и продължават до три-четири часа следобед, след което децата се прибират вкъщи и подготвят безкрайната си домашна работа до девет-десет часа вечерта. През почивните дни децата от големите градове задължително ходят на някакви допълнителни занятия, в музикални школи, школи за изкуство и в спортни клубове. Заради голямата конкуренция родителите карат децата си да полагат максимални усилия още от най-ранно детство. Ако учениците не успеят да вземат изпитите след началното образование с добър успех (а задължителното образование в Китай продължава 12-13 години), то пътят към университета за тях е затворен.

1-ви септември. Първокласниците от „Школата на Конфуций” в Нанкин участват в церемонията по написването на йероглифа „жен” („човек”), с който започва обучението им.

 8. Училищата се делят на държавни и частни. Таксите за обучението в частните училища могат да достигнат до хиляда долара на месец. В тях качеството на образование е в пъти по-високо. Особено значение се отдава на изучаването на чужд език. Два-три учебни часа английски език на ден са достатъчни в пети-шести клас учениците от елитните училища да говорят на английски свободно. Между другото в Шанхай например има специална държавна програма, финансирана от правителството, в рамките на която чуждестранните учители преподават и в обикновените държавни училища.

 9. Системата на образование е основана на принципа на механичното запомняне. Децата просто заучават огромно количество материал. Учителите изискват автоматично възпроизвеждане, без да се тревожат особено за това, доколко разбираем е наученият материал. Но сега все по-голяма популярност набира алтернативните системи за обучение: Монтесори или Валдорф, насочени към развиването на творческите способности на децата. Естествено, подобни училища са частни, обучението в тях е скъпо и е достъпно за много ограничен кръг от населението.

 10. Децата от бедните семейства, които не искат да учат или са прекалено непослушни (според родителите им), често се преместват от общообразователните учебни заведение в школите по кунг-фу. Там те живеят на пълен пансион, тренират от сутрин до вечер и ако им провърви, получават базово начално образование: те трябва да умеят да четат и пишат, а като се има предвид системата на китайския език, това никак не е лесно. В такива заведения физическите наказания са в реда на нещата.

Занятия в кунг фу училище.

 Учителите бият учениците с палки-мечове или (без да търсят нещо изтънчено) раздават ритници, или удрят шамари. За сметка на това, когато децата излязат от училището, родителите получават дисциплиниран млад човек с професия „треньор по кунг фу” и с някакъв шанс да се интегрира сред хората. Голяма част от известните кунг фу майстори е преминала през точно тази жизнена школа. Широко разпространени са и случаите, когато деца с разклатено здраве се изпращат за година-две в тези школи, за да укрепнат, живеейки и занимавайки се с кунг фу или с тайцзи цюен.

 Независимо от това къде учат китайските деца – в кунг фу школа или в обикновено училище, още в детството те усвояват три главни качества: умението да се трудиш, дисциплинираност и уважение към по-възрастните и към по-високопоставените в йерархията.

 Те от деца биват учени на това, че трябва да са най-добрите, без значение в какво точно. Вероятно точно заради това сега китайците започват да заемат лидерските позиции във всички отрасли на науката, културата и изкуството. Конкурирайки се с европейците, израснали в "парникови" условия, те честно не им оставят никакъв шанс. Просто защото ние не сме свикнали да учим десет часа подред. Всеки ден. Цяла година.

Превод от руски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев

Източник: www.adme.ru