На 15 май през 1892 година е роден текстът на великолепния химн „Върви, народе възродени", нека си припомним историята на неговото създаване и да отдадем почит на двамата български просветители и учители, благодарение на които го имаме. През 1892 г., големият български писател и общественик Стоян Михайловски, тогава преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия, написва възторженото стихотворение „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи". Същата година то е публикувано в списание "Мисъл" в Русе.

 Като български всеучилищен химн обаче, текстът придобива известност, когато 9 години по-късно учителят по музика Панайот Пипков написва мелодията към него. Историята разказва, че това е станало в Ловеч, в час по пеене. Докато ученик от класа четял вдъхновено стихотворението „Св. св. Кирил и Методий", композиторът внезапно станал и започнал да пише нотите с тебешир върху черната дъска. Още преди да е ударил училищният звънец за края на часа, мелодията била завършена, а учениците я разучили и запяли. На училищния празник я запяли всички.

 Така се ражда всеучилищният химн "Върви, народе възродени". Той е изпълнен официално за пръв път на 11 май 1901 г. в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. (На 11 май църквата почита Свети равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий). През 1902 г. за Деня на българската просвета и славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната.

 След 1944 г., заради атеистичните убеждения на новата власт, части от текста на стихотворението са променени. Като "и Бог ще те благослови" е заменен с "напред и все напред върви", а думите в четвъртия куплет "Духовно покори страните, които завладя с меч" стават "ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч". Цели куплети пък напълно са премахнати от читанките. Но това е вече история. "Върви, народе възродени" си остава най-възторженият и любим на българите химн, с който всички ние посрещаме нашия най-светъл празник. И го пеем с просълзени очи вече 114 години.

Вижте оригиналния текст на стихотворението „Св. св. Кирил и Методий".

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...

                                             Да, родината ни години
                                       пресветли преживя, в беда
                                             неописуема изпадна,
                                      но върши дългът се всегда!

                                      Бе време, писмеността наша
                                            кога обходи целий мир;
                                     за все световната просвета
                                           тя бе неизчерпаем вир;

                                              бе и тъжовно робско време...
                                               Тогаз Балканский храбър син
                                               навеждаше лице под гнета
                                              на отоманский властелин...

                                             Но винаги духът народен;
                                                 подпорка търсеше у вас,
                                            о, мъдреци!... През десет века
                                                все жив остана ваший глас!

                                                  О, вий, които цяло племе
                                                извлякохте из мъртвина,
                                                 народен гений възкресихте -
                                                заспал в глубока тъмнина;

                                                  подвижници за права вярна,
                                                     сеятели на правда, мир,
                                                  апостоли високославни,
                                                 звезди върху Славянски мир,

                                                    бъдете преблагословени,
                                                   о вий, Методий и Кирил,
                                                 отци на българското знанье,
                                                   творци на наший говор мил!

                                                    Нека името ви да живее
                                                  във всенародната любов,
                                                 речта ви мощна нек се помни
                                                   в Славянството во век веков!