Веднъж дяволът решил да продаде инструментите на своя занаят. Той внимателно ги подредил на една витрина, за да се виждат от всички. Колекцията впечатлявала със своя богат избор - тук блестяла камата на завистта, до нея лежал чука на гнева, на друга етажерка пък бил лъкът на чревоугодието, а до него живописно били разположени стрелите на мечтанията и ревността. Можело също да се видят оръдията на страха, гордостта и ненавистта. На всички инструменти били поставени етикети с названието и цената.
На отделен шкаф, върху красива подложка и някак настрани от останалите инструменти лежал малък, незначителен на вид и доста захабен дървен клин, на който била поставена табелка с надпис ”отчаяние”. За всеобщо учудване цената на този инструмент била значително по-висока, отколкото на всички взети заедно.
Един минувач попитал дявола защо толкова високо е оценил този странен клин.
- Действително е така, оценил съм го по-скъпо от останалите - отвърнал дяволът, защото това е единственият инструмент в моя арсенал, на който мога да разчитам, ако всички други се окажат безсилни.
Той нежно погалил дървения клин.
- Ако ми се отдаде възможност да го забия в главата на човека - продължил своето обяснение дяволът - той отваря вратите за всички останали инструменти.