По-старото поколение българи сигурно си спомнят ярките "картинки" в любимите детски книжки "Комар и Мецана" от Асен Разцветников, "Веселите футболисти" от Димитър Стоевски, "Гъбарко" от Батко Златко, с "Медената пита" вътре, "Горската къщичка", "Сватбата на Червенушко" и "Трите баби" от Елин Пелин, "Работна Мецана" от Леда Милева, "Ежко-Бежко", "Косе-Босе" и "Патиланско царство", от Ран Босилек, "Жалбите на Заю-Баю", "Модерната стрина Зайка" и "Чичова китка" от Чичо Стоян, "Дядовото магаренце" от Калина Малина и мн. други. Няколко поколения българи отраснаха с този чуден свят вътре в тези книжки, в които героите сякаш оживяваха - толкова убедителни бяха образите им в илюстрациите на художника Вадим Лазаркевич.

 Тези книжки се предаваха от родители на деца, от деца на внуци и правнуци, защото днес, нека си го кажем откровено - на книжния пазар няма такива детски книжки. Вадим Лазаркевич беше такъв майстор, че и деца и възрастни вълшебно се пренасяха в света на книжките с неговите илюстрации, и запомняха повече образите, отколкото текста. Един критик казва за Лазаркевич: "За него трябва да се отнася фразата "художникът, почти вълшебник"! Защото той твореше вълшебства - правеше "втора" приказка в приказката!"

 Вадим Лазаркевич е с руски произход, но животът и творчеството му са свързани с България. Художникът е роден на 28 февруари 1895 г. в Белая Церков в Украйна, в семейството на потомствени дворяни от литовски произход. Бащата на художника е генерал от руската армия, автор на учебни пособия по артилерия. Майка му е завършила Музикална консерватория в Киев. По семейна традиция Вадим завършва първо Втори Михайловски кадетски корпус в Петербург, но няма намерение да гради военна кариера като баща си. Постъпва да учи изобразително изкуство в Императорската художествена академия в Петербург, взима уроци и в частна школа. Не успява да се дипломира, защото започва Първата световна война. През 1915 г. е мобилизиран като запасняк за командир на батарея. На фронта се сражават и брат му и баща му. Вадим не само се сражава, но когато може - рисува. Военните му рисунки и до днес не са представяни пред българска публика.

 Художникът наследява от майка си, още от малък желанието да рисува. Майка му е музикант, но в свободното си време рисувала цветя и птици. Тя предала на сина си любовта към природата. Най-хубавите спомени от детството, за Вадим били разходките с майка му и времето, когато с баща му и неговите войници прекарвали в Черниговските гори. Вечер онези сурови мъже, които го учели на военно изкуство, му разказвали руски народни приказки, докато заспи. 1920-а година се оказва трагична и за Вадим Лазаркевич, и за цялото му семейство. Той е в Крим, когато Донската армия е изтласкана в морето. Заедно с брат си и баща си поема с кораб към Цариград и Галиполи. Там отказват да ги приемат, и те се прехвърлят на руски търговски кораб, с който стигат до Варна. И там получават отказ. Принуждават се да отплават за Несебър. Предпочитат да останат в България, за да не бъдат преследвани като белогвардейци в СССР. Майката и сестрата на художника, обаче, остават там. Семейството никога повече не се събира заедно.

 Вадим Лазаркевич остава до края на живота си в България. Започва работа като художник-илюстратор в издателство "Хемус". Първата творба за деца, която илюстрира, е една приказка за списание "Светулка". Канят го да работи и към списанията "Детска радост" и "Детски живот".

 Вадим Лазаркевич остава наистина ненадминат в амплоато си на илюстратор на детски книги. Освен книгите от български автори, за които споменахме, той е илюстрирал множество преводни детски книги на писатели като Александър Пушкин, Вилхелм Хауф, Майн Рид, Ръдиард Киплинг, Ханс Кристиан Андерсен, Хенрик Сенкевич и др. Малцина знаят, обаче, че Лазаркевич е бил не по-малко добър и като илюстратор на друга - по-"сериозна" литература. Илюстрирал е например, цикъл произведения, вдъхновени от поемата на Гьоте "Фауст".

 Лазаркевич е автор и на кориците на много книги за възрастни, на илюстрации за списания и учебници. Големият му талант е повече от забележим и респектиращ. Това е единственото спасение за бившия белогвардеец, на когото не навсякъде у нас гледат с добро око по времето на соца. На художника не му било лесно постоянно да се преборва с трудности от политически характер, но остава в България до края на дните си. Умира в София през 1963 г. А книгите с негови илюстрации продължават да "живеят" в паметта на вече порасналите "деца" от няколко поколения българи.

Източник: www.impressio.dir.bg