Совите са забележителни животни. Те се появяват в истории и митове от хиляди години, още от времето на древните гърци и египтяни. Много различни култури от всички краища на света са придавали символично значение на совите – виждали са ги като пазители на мъдростта, защитници на мъртвите и пазители на подземния свят.

  Бухалът (Bubo bubo) е най-едрата нощна граблива птица срещаща се в България. Бухалът се среща само в изолирани места, но като цяло на обширни територии от Европа и Азия, без крайния север: в стари широколистни и иглолистни гори, степи, полупустини, влажни низини и сухи,скалисти терени. Бухалът ловува през нощта. В различните области плячка за него са най-разнообразни животни - плъхове, мишки, зайци. Яде и мърша от тези видове, както и млади и възрастни лисици ,златки и други хищници до едри насекоми, най-често бръмбари, дори раци и риба. Особено обича таралежи и змии, като не се страхува от отровата на пепелянката. Напада и черни и степни порове, прилепи, които улавя, докато почиват кацнали, и почти всички по-дребни птици  в ловния му участък.

 Горската ушата сова (Asio otus) е птица от семейство сови. Среща се и в България.По външен вид напомня бухал, но е значително по-дребна. Размахът на крилете ѝ е около 86-98 см, дължината на тялото - 31-37 и тежи между 220 и 650 гр. Половият диморфизъм е слабо изразен, като женските са по-едри и тъмно оцветени. Както повечето совоподобни е активна предимно нощем, а денем стои неподвижна и добре прикрита със защитната си окраска на някои дънер или дебел клон. Подобно на бухала има "уши" от пера и очите ѝ са с ръждиво, жълто или оранжево-червен цвят. Общия тон на оперението ѝ е кафеникав, изпъстрен с по-тъмни петънца и резки, краката са покрити с пера почти до ноктите.

 Гласът ѝ е по-слаб от този на бухала, но с характерните за совите тонове. Среща се във всякакви типове гори-иглолистни, широколистни и смесени, в равнини, низини и планини, ако е оставена на спокойствие се заселва и в паркове, но като цяло отдава предпочитание на иглолистите гори. В по-студените северни райони се доближава повече до човешките поселения. В северните райони е прелетна, в зоните с умерен и субтропичен климат в Европа, Азия и северна Африка води уседнал начин на живот и в тропиците се появява предимно за да зимува. Хранят се предимно с дребни гризачи, като мишки и полевки, което ги прави много ценен и незаменим инструмент за регулиране на екологичното равновесие и контрол на числеността на популациите на дребните гризачи. Ловува обикновено нощем от засада използвайки зрението и слуха си, които са превъзходно развити. Може да ловува успешно употребявайки и само едно от сетивата си, слухът ѝ е толкова развит, че може да локализира по шума скрит под листа и трева, невидим за окото гризач и да го залови.

 Възрастните птици обикновено имат целогодишна ловна територия, която познават добре. При липса на достатъчно гризачи или зимно време с дебела снежна покривка ловят и дребни птици. Лови и понякога по-едри насекоми, като скакалци и бръмбари. Захваща и убива плячката си подобно на другите представители на семейството, обръщайки назад по един от пръстите на краката си и умъртвявайки с нокти. Дребните гризачи обикновено поглъща цели. Както при другите совови, несмилаемите остатъци от храната, се акумулират в стомаха на топки постепенно и периодично биват повръщани под формата на така наречените погадки, състава на които позволява най-лесно и точно да се определи диетата на птицата.

 Блатната сова (Asio flammeus ) е птица от семейство Сови. Среща се и в България. Блатната сова е с дължина на тялото 36-40 cm, колкото е и добре познатата Горска ушата сова. Главната разлика са малките уши от пера блатната сова. Цветът на очите на блатната сова е с тъмен цвят, като ирисът е жълт. Оперението на блатната сова е тъмно кафяво на гърба, а на обратната страна по - светло и понякога щриховано. Перушината на женските сови тенденциално е по-тъмна от тази на партньорите им.

 Блатната сова е птица, обичаща по-влажните климатични области. Среща се в Русия, Скандинавия, Великобритания, Исландия и от части в Холандия. В Средна Европа може да се види сравнително рядко. През 2005 година в Германия броят на блатните сови нараства от 70 на 170. Най-голяма популация совата има в азиатската част на Русия. На американския континент може да се наблюдава в Канада, северната част на САЩ и Хавай. Също така в Андите и на островите Галапагос. Главната храна на блатната сова са полевките. По избор ядат и други малки гризачи и птици. Блатната сова ловува по здрач, но е забелязвана и денем. По време на полет совата държи крилата си косо в посока нагоре. Ако бъде нападната и "притисната до стената" тя разперва криле за да изглежда по-голяма. Мъжките тежат около 350 грама, а женските са с тегло приблизително 420 грама.

 Забулената сова (Tyto alba) е средно голяма нощна граблива птица, срещаща се и в България. Оперението ѝ е много фино, в пастелени цветове, с бяло було. Няма изразен полов диморфизъм. Широко разпространена по всички континенти със сравнително ниска плътност на популацията. На много места числеността ѝ е станала критично ниска в последните години, но на други се забелязва стабилизация или дори леко увеличаване. Хищна птица, ловува нощем, като прекрасният ѝ слух ѝ помага да открива плячката си и под снежна или листна покривка. Храни се с дребни гризачи, влечуги, земноводни, птици, едри насекоми и други безгръбначни.

 Горската улулица (Strix aluco) е птица от семейство Сови. Средно голяма по размер. Един от най-обикновените видове европейски сови. Среща се и в България. Сравнително едра сова, доближаваща се до размерите на гълъб. Размахът на крилата е около 94—104 cm. Главата е голяма, с ясно очертан лицев диск и без характерните издължени пера — “уши”. Крилата са закръглени, а опашката е къса.  Горната страна на тялото ѝ е кафява или ръждивокафява с тъмни надлъжни петна и дребни белезникави ивици. Отдолу е белезникава с широки надлъжни и напречни шарки. Няма полов диморфизъм. Младите екземпляри имат по-рехаво оперение и светли размити шарки. Горската улулица е постоянна птица. Среща се по-често в широколистни планински гори и сравнително рядко в равнините. През зимата посещава изкуствени насаждения, паркове, градини и населени места. В последните десетилетия все по-често загнездява и в населени места. През деня стои неподвижно по отворите на хралупи. Горската улулица ловува нощем. Храната ѝ е разнообразна. В нея преобладават дребни мишевидни гризачи, но когато не може да намери достатъчно от тях, напада и гълъби, гарги, дроздове, синигери, врабчета, гущери, жаби и твърдокрили насекоми.

 Кукумявката (Athene noctua) е вид птица от семейство сови, относително малка в сравнение с останалите представители на семейството. Това е най-често срещаната сова в България. Обитава както населените места, така и планинските райони до 2300 метра надморска височина. През есента и зимата слиза по-ниско в равнините и предпланините до около 900 метра. В България е постоянен вид. Могат да се разселят до около 50 километра и рядко по-далече от мястото на излюпване. Храни се изключително с гризачи, поради което е извънредно полезна птица.

 Чухал (Otus scops )Дължина на тялото: 20 см. Размах на крилата: 58 см. Оперение: Има малки възрастови отличия. Възрастните отгоре са сиви до сиво - кафяви с черни щрихи. Има светли петна и по добре изразени външни уши. Отдолу са с черни стволове на перата и белезникави шарки. От другите дребни видове сови се различават по това, че имат по-добре изразени уши. Те издават  много повтарящи се звуци наподобяващи на "чууу-чуу-чууу". Обитават гори, паркове, градини, крайречни насаждения в предпланини и равнини.

Източник: www.owls.alle.bg