Старо Стефаново е един от най-неизвестните архитектурни резервати в България, макар че селото е обявено за такъв още през 1982 г. и включва над 100 паметника на културата от началото и средата на 19 в.  Сгушено в два хълма между Ловеч и Троян, малко встрани от основните пътища, но достатъчно близо до тях, Старо Стефаново е едно тихо и изключително спокойно място и от тази гледна точка неизвестността му е дори плюс. 

 Тук ще се откъснете от всякаква шумотевица и "цивилизация", трудно ще намерите по-добро място, като можете да разчитате на пълен комфорт и всички удобства за съвременните хора. Същевременно на половин-един час с автомобил са достъпни най-различни природни, културно-исторически и други забележителности, като Деветашката пещера, Къкринското ханче, яз. Крапец, Троян, Троянският манастир, Ловеч, Априлци, Зелениковският манастир и др. Иначе казано, можете да съчетаете престоя в едно уютно и тихо място, където почивката е наистина пълноценна, с "обикновения" туризъм сред споменатите обекти, които са известни и по-често посещавани. А можете просто да си правите кратки разходки из околността и да си почивате с книга в ръка на двора или на верандата, слушайки постоянните песнопения на птичките. Всъщност в наши дни половината от къщите на селото са реставрирани, а другата част са стари и абсолютно автентични, което създава доста контрасти, когато човек се разхожда по улиците. Има и някои чисто нови, но построени в стар стил заради изискванията на архитектурния резерват. Повечето обитаеми сгради се ползват предимно като вили, т.е. постоянно живеещите в Старо Стефаново хора са доста малко на брой. Село Старо Стефаново е известно с уникалните Дедови къщи. "Уникални" е клише, което хората използват за щяло и нещяло, но в случая употребата е изцяло оправдана, защото къщите наистина са като от едно време, само дето светят в чисти, бели цветове и предлагат хотелски комфорт. Стъпвайки обаче по дървените подове и поглеждайки нагоре към таванските греди, шляпайки по каменния двор или дъсчените веранди, човек наистина добива усещането за друг тип къща и вижда как всичко е направено мераклийски и автентично. Най-голямата къща, наречена "Плевнята", тъй като някога е имала такова предназначение, е залепена и вкопана директно в склона, а някои от стените ѝ са каменни, дори и в баните. Това не само е интересно като вътрешно оформление, но и чисто функционално запазва повече хлад през лятото и повече топлина през зимата.

 Липсата на средства и на поминък принуждават стотиците семейства, които живеят в село Старо Стефаново, да го напуснат и да търсят възможности другаде. Ако в миналото населението на селото е достигало над хиляда души, то днес с постоянен адрес са едва 30. До 1949 г. то се е казвало Вратца, а след това е преименувано на Старо Стефаново. Според легендите името произлиза от крепостта "Вратница", днес наречена "Калето" - древно Тракийско селище в превод "крепостта край изворите". Тъй като в Старо Стефаново са живеели много хора, а то е нямало накъде да се разраства, тогавашната управа е решила да го преместят по-надолу, близо до пътя, свързващ Троянския регион с Ловеч. Част от хората отиват в новото село. Някои си запазват къщите, а други ги продават.

През 1848 г. е създадено едно от първите български училища в Ловешко - тук през 1848 г. е създадено едно от първите български училища в Ловешко, една от първите кооперации, имало е и две читалища. Сега училището е затворено и необитаемо, няма нито едно работещо предприятие, няма и читалище. Селото разполага с два магазина в двата му края със стоки от първа необходимост, разказа Петрова. Основен поминък на местните жители в миналото е било животновъдството. Със земеделие малко са се занимавали, тъй като земята е неплодородна. Днес само един човек отглежда по-голям брой овце и крави.

Старо Стефаново не може да се похвали с голям брой посетители и туристи - въпреки че с разпореждане на Министерски съвет на 27 октомври 1982 г. Старо Стефаново е обявено за архитектурен резерват, селото не може да се похвали с голям брой посетители и туристи. Причините са изостаналата инфраструктура, липсата на канализация, недостигът на вода, което налага и воден режим. Улиците са в лошо състояние, голяма част от самородния калдаръм вече е покрит с трева. Дори по асфалтираните улици трудно се придвижват коли. Липсата на тротоари усложнява движението на пешеходци. В Стефаново няма и млади хора, средната възраст е над 65 години.

Местните планират създаването на екопътека до водопад - реставрация на училището и създаването на екопътека до 13-метров водопад са основните цели пред местните в близко бъдеще. По този начин, освен че ще привлекат повече туристи, и селото ще стане приятна среда за живеене и отдих, съобщи кметският наместник. Най-големият проблем е, че къщите, част от архитектурния резерват, се рушат. В тях не се влагат никакви средства, някои от собствениците са ги изоставили, а други нямат възможност да ги ремонтират. Все пак не са малко къщите, които са в добро състояние. Въпреки това местните вярват, че селото ще придобие славата на интересна и атрактивна туристическа дестинация.

Край селото са снимани и много художествени филми - Освен къщите от 19-ти век, интерес представлява църквата "Рождество Пресвета Богородица", строена от уста Генчо Кънчев от Трявна, ученик на Кольо Фичето. Тя е обявена за паметник на културата и е на повече от 130 години. Иконите в нея са рисувани от Руселим Дичов от Дебърската художествена школа. Други забележителности са 1300-годишно дърво цер, плочите на покривите на къщите, селската чешма, строена през 1830 и Поповото мостче. В околностите на селото има няколко тракийски могили. Старо Стефаново е било снимачна площадка на сериала по романа на Ивайло Петров "Хайка за вълци". Общо на това място са заснети 11 художествени филма.

Източници: www.mtb-bg.com   www.dariknews.bg