Миналата седмица темата за рекордно лошия успех на седмокласниците по математика припомни, че на огромна част от българските ученици им липсват ключови умения, за да могат да оцелеят в съвременния свят. По-долу ще можете да прочетете една история, която сякаш се развива напук на предишните две събития. За 15-те третокласници от класа на Лалка Генкова математиката не просто не е страшна, тя е детска игра. А фактът, че децата до едно са от ромски произход и учат в малкото карловско основно училище "Райно Попович", не би трябвало да изненадва никого. Защото когато си отдаден учител, склонен да пробва нови методи на преподаване, получаваш адекватна подкрепа от директора си и търсиш постоянно идеи отвън, невъзможните неща започват да изглеждат много по-постижими.

   В спретнатата класна стая на Лалка Генкова цари ред. Но не от онзи, който трябва да бъде налаган с ядосани погледи. Децата знаят какво трябва да правят, а учителката се спира при всеки и проверява написаното в тетрадките. От време на време изпраща някого на дъската, докато казва следващата задача. Тя е за Данчо, който смята колко круши ще има в щайгата, ако към петте, които са вътре, добавим още осем. Но задачата не свършва дотук - г-жа Генкова задава въпроса по друг начин, без да променя условието, а неизвестното число. По този начин децата виждат различни подходи към една и съща задача. Освен това учителката постоянно задава въпроси, но никога не казва отговори. Учениците трябва сами да достигнат до тях, дори да сгрешат няколко пъти. Грешките не се наказват, точно обратното - поощряват се тези деца, които не ги е страх да опитат да отговорят на въпросите. А при правилен отговор следва похвала.

 В края на учебната година едва ли на някого му се учи кой знае колко, най-малкото пък на рожденика Манол. Това не му пречи обаче пръв да пусне химикалката, след като е решил последната задача от жълтата тетрадка JUMP Math, която стои разтворена пред него и останалите му съученици. Дори не си прави труда да вдига ръка - г-жа Генкова вече няколко пъти го е вдигнала на дъската и той е решил задачата безпогрешно. Не всички са толкова бързи с решенията обаче. Юсеин, момчето, което стои пред Манол, няколко пъти поглежда през рамо към тетрадката на съученика си. Манол не се притеснява да му обясни решението си и противно на обичайната практика двете момчета не са наказани за "подсказване". Лалка Генкова знае, че както за отличника Манол, така и за Юсеин, който има нужда от малко наваксване, а и за останалите им съученици, взаимопомощта би довела до много по-плодотворни резултати.

Какво е JUMP Math

 Системата за преподаване JUMP (Junior Undiscovered Math Prodigies - Млади неоткрити математически гении) е създадена от канадския математик и драматург Джон Майтън преди 15 години. Тя не променя програмата и материала, а отношението на учителя към децата, както и отношението на децата към учителя и математиката. В часовете по JUMP учителят прави преглед на урока, а след това го разбива на малки логически хапки, които учениците могат да поемат, заедно с адекватна практика. Методът е отличен като една от най-добрите образователни иновации в света. В България се разпространява от Института за прогресивно образование. Тази година благодарение на спечелено финансиране от фондация "Америка за България" около 300 нови български учители са минали обучения по JUMP. С това общият брой на обучените учители е над 800 души, като в момента 120 от тях преподават на над 2 хиляди ученици в цялата страна.

Важно е да се греши

 "В нашия начин на мислене ние търсим да покажем само най-големите си успехи. Страхуваме се от грешките си и искаме да демонстрираме само най-доброто", казва Евелина Миленова, методист в Института за прогресивно образование (ИПО), който адаптира и разпространява в България иновативния метод за преподаване на математика JUMP Math. Миленова е категорична, че това не е най-ползотворният метод за обучение. Много по-важни са окуражаващата среда, подкрепата от учителя, даването на обратна връзка, ученето стъпка по стъпка. Това са и ключовите съставки в системата JUMP Math, чийто автор е канадският математик и драматург Джон Майтън. С нейна помощ екипът на ИПО иска да постигне мисията си - да няма български ученик, който да не е отличник по математика.

 Според Миленова моделът на преподаване, който доминира в образованието в България, не позволява достатъчно директна обратна връзка към всеки ученик. Урокът първо се предава, следват домашните, а после - изпит. Докато се затвори този цикъл, е напълно възможно старият материал да бъде забравен - както се доказа и от резултатите от външното оценяване след седми клас. Тя смята, че тенденцията да се концентрираме основно върху съдържанието на учебниците отнема отговорността за процеса на учене от учителя. "По системата JUMP Math в класа има един учебник и той е у учителя през цялото време", казва Евелина и допълва: "Работа на учителя е да се учи през цялото време, да търси логика, да бъде ловък в преподаването. А сега се работи по стандартна методика, вместо да се наблегне на самоинициативата на учителя да излезе извън рамката."

 В системи като българската, които са свикнали да делят учениците на отличници и всички останали, по-бавният начин на работа на класа може да се стори странен. Но целта на JUMP Math не е задължително да създава олимпийци (макар че децата, които се справят достатъчно добре и бързо със задачите, са стимулирани да решават повече и по-бързо), а да осигури функционалната математическа грамотност на целия клас. Основният критерий за успех по модела не е за колко време ще бъдат решени задачите, нито пък колко страници от тетрадката ще бъдат минати, а това учениците сами да успеят да достигнат до правилното решение. По думите на Евелина Миленова се разчита най-вече на елемента на проверка в момента на решаване на задачата. "Оставяш учениците сами да се учат от грешките си", казва тя. Самите грешки пък се коригират дискретно или чрез въпрос, който да накара учениците да се поправят сами. Този на пръв поглед прост прийом върши много важна работа - кара учениците да се почувстват достатъчно уверени в собствените си способности. Миленова обръща внимание на "груповата интелигентност", която децата развиват, като учат по този метод, заедно с толерантността и съпричастността един към друг. Лалка Генкова потвърждава думите й - тя усеща колко по-различно се държат децата едно към друго, откакто е започнала да им преподава по новия метод преди три години. Всъщност случаят на третокласниците от "Райно Попович" е уникален - когато завършат своето начално образование догодина, децата ще станат едни от първите ученици, преминали през първите четири години от обучението си по математика с канадската система.

 Ефектът от иновативния метод се вижда и в повишеното самочувствието на децата в училище, в по-доброто им представяне и по други предмети и в по-редките прояви на агресивно поведение. Учениците от класа на Лалка Генкова например четат изключително гладко текстовете на задачите си, а учителката им казва, че с пенсионираната библиотекарка постоянно търсят нови книжки, с които да напълнят малката библиотека на училището, защото интересът е голям.

Изпратете най-лошите учители

 Но кой учител е готов да промени изцяло начина, по който преподава? Не всеки, е искреният отговор. Учители като Лалка Генкова са малцинство, смята Евелина Миленова. Според нея мотивацията на учителите да се присъединят към програмата JUMP Math винаги е била различна. "Едни искат да разнообразят методите си на преподаване, други - да станат по-ефективни, а трети - да отидат на обучение за сметка на училището", усмихва се тя. Но с годините основната причина се променя. "Преди учителите идваха повече от любопитство. Сега осъзнават, че подобен модел им е нужен, ако искат да успеят да научат много от децата на нещо изобщо", казва Евелина Миленова. Лалка Генкова разказва, че винаги е гледала да се движи в крак с новите тенденции в образованието. От роднини, които живеят в Лондон, например разбира за методите, които английските учители използват.

 "Казвам на директорите: "Изпратете ми най-лошите си учители", смее се Евелина. Причината е, че хората с по-малко опит, които са по-несигурни в знанията си, се адаптират по-добре към новия метод на преподаване. Обученията на ИПО залагат не само на спецификите на JUMP Math, а и на базови познания, които са нужни за успешното преподаване. Защото, за да преподаваш качествено, трябва сам да разбираш материала идеално, да можеш да играеш с него, смята Евелина.

   В канадските училища, където JUMP Math се прилага вече повече от десетилетие, се наблюдава два пъти по-бързо напредване на учениците, които учат по системата, в сравнение с останалите. Според Евелина Миленова, освен че методът започва да се възприема като нормална алтернатива на стандартното обучение по математика, от по-голямото му разпространение следва още един положителен аспект - ще могат да бъдат събирани конкретни данни за успеха на външното оценяване на класовете, преминали обучението си по системата. Това ще позволи обективно да се сравнят постиженията на учениците, които изучават математика по новия метод, и техните връстници. При най-добрия сценарий, ако децата, обучавани по JUMP Math, успеят да изкарат по-добри оценки, това би трябвало да накара публичните институции да стимулират внедряването на добрите практики във всички училища. Но Евелина Миленова е наясно с традиционния консерватизъм на повечето преподаватели. "Целта ни не е да превърнем JUMP Math в единствен модел, а да е алтернатива, която да може да бъде използвана от преподавателите, които търсят такава", казва тя.

Проблемите извън училище

Дори и методът да се докаже като успешен и да стане масов, неговият истински ефект няма как да се усети, ако децата не посещават училище. Според Лалка Генкова децата на "Райно Попович" издържат в училище средно "до прогимназията". Това особено важи за момичетата - докато Криси и Памела ни споделят, че искат да станат учителки "като г-жа Генкова", тя загрижено вметва: "Ще са така докъм седми клас. После ще тръгнат да ги женят и ние няма какво да направим за тях." Въпреки опитите - както нейните, така и на директорката, да ангажират родителите на децата, повечето далеч не смятат образованието за приоритет. "Случвало се е директорът да ходи по катуна и да моли родителите да си пуснат децата в следващия клас", казва Генкова. Тя споделя, че е трудно да задържи дори и най-добре справящите се деца, а дори да успее, не се знае за колко дълго. "Бащата на Манол работи на гурбет, никога не знаеш кога ще ги дръпне с майка му", дава пример тя. Затова според нея е изключително важно освен децата родителите също да станат част от образователния процес.

 В много малки населени места ИПО си партнира с ромската организация "Амалипе". От една страна, "Амалипе" вкарва децата в класната стая и убеждава родителите им, че си заслужава да ги оставят там за колкото се може по-дълго, а междувременно ИПО работи за по-високото качеството на обучението. Но единна държавна стратегия няма - нужна е много работа, постоянна комуникация с родители и ръководство, както и специализирани планове, които да отговарят на нуждите по места, смята Евелина Миленова. В "Райно Попович" например възпитатели помагат на учителите в поддържането на дисциплината, а децата имат възможност почти цял ден да остават в компанията на педагог.

 Зад успеха на третокласниците от "Райно Попович" стоят огромни усилия - на учителката им, която търси решенията и обръща внимание на всеки, на директорката и експертите, които я подкрепят и не се отказват да се борят срещу недъзите на системата. А тя може да се подобри само когато примери като този станат правило, а не изключение.

Източник: www.capital.bg