На 26 октомври църквата почита свети великомъченик Димитрий Мироточиви, родил се през III век в град Солун. Баща му бил градоначалник на Солун и макар тогава да имало жестоки гонения срещу християните, той тайно вярвал в Христа. В една от стаите си, заедно със съпругата си, те шептели молитви над иконите на Спасителя и Света Богородица. Дълги години усърдно молели Бог за наследник и когато той се появил на бял свят, те го нарекли Димитрий.

 Цял Солун отпразнувал щастливото събитие на родителите, а те в благодарност към Бог раздали милостини към бедните хора. Когато Димитрий пораснал, родителите му показали стаята с двете икони, запознали го с Христовата вяра. Той приема присърце приел вярата и скоро свещеник го кръстил, в малката тайна стая. Навършвайки пълнолетие, родителите му починали, оставяйки богато наследство. Тогава цар Максимиан го повикал и назначил да управлява цялата Солунска област, като му заръчал да очисти града от нечестивите християни и да убива всеки дръзнал да каже името на "Разпнатия".

 Израсналият с Бог в сърцето Димитрий, разбира се, нямал подобни намерения и напротив, веднага щом се върнал в Солун, започнал да изповядва и да прославя Исус Христос. Скоро Максимиан дочул, че градоначалникът му е християнин и е обърнал вярата на много хора. Връщайки се от Сарматската война, царят ядосан тръгнал към Солун. В това време Димитрий поверил цялото си имущество и скъпоценности на слугата си като му заръчал, да го раздаде на сиромасите и нуждаещите се. Когато Максимиан попитал Димитрий истина ли е това, което чува, той му отговорил без колебание, че е истина, че е християнин, и че порицава езическото многобожие. Максимиан заповядал да хвърлят Димитрий в тъмницата. Междувременно царят устроил гладиаторски игри, в които прочут борец - Лий, се биел с християните, след което ги хвърлял отвисоко върху копия, обричайки ги на мъчителна смърт. Между зрителите бил и Нестор, чиито наставник във вярата бил Димитрий. Младият юноша решил да се изправи срещу бореца и в смъртната хватка успял да го хвърли върху копията, така както той хвърлял праведните християни. Ядосан Максимиан, заповядал да отсекат главата на Нестор, а Димитрий да бъде пронизан с копие в килията си. Християните прибрали през нощта на 26 октомври 306 година тялото на светеца, а верният слуга на Димитрий - Луп, взел напоената с кръв риза и натопил в нея и пръстена му. С тях той извършил много чудеса. Когато гоненията на християните престанали, над гроба му в Солун бил построен малък храм. По-късно благодарен за изцелението си мирянин решил да събори и построи нова по-голяма църква за Свети Димитър. Открили костите непокътнати а от тях изтичало благовонно миро. За това получил името Мироточиви. Днес мощите на св. Димитър се съхраняват в Солун във великолепната базилика "Свети Димитър Мироточиви".

 Предание разказва как заедно с брат си запалил Света гора и светогорските манастири, затова ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им Св. Петка и Св. Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат. Друго българско народно предание, представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата. В народните представи дойде ли Св. Димитър на коня си от брадата му започва да пада сняг, т.е идват зимата и студа. В съботата преди Димитровден се прави Димитровска задушница – на която се раздава жито и питки за помен. От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден, така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер. Времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято". Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.

 На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи, на места този празник се нарича Разпуст, а на най-грижовните ратаи, стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агънце. Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошера с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена. Характерно е и обредното гадаене по първия гост стъпил в дома (полазник), добър и заможен ли е госта, такава ще е и годината. По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именика, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави имениците цяла година.

 На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква. Иконата на св. Димитрий (Димитър) показва светията изобразен на кон, в бойни доспехи, убивайки с копие Лий – символ на неверника антихрист. В българските традиции и обичаи св. Димитър е един от най-обичаните светии.

Източник: www.hera.bg