На 21 май източноправославната църква почита паметта на Св. Константин и Елена, неговата майка. Флавий Валерий Аврелий Константин е римският император, който слага край на преследването на християните в Римската империя, издавайки Миланския едикт. През 330-та година той провъзгласява официално своето решение да превърне Византион в новата столица на империята, която е преименувана на Константинопол /в превод от гръцки - Градът на Константин/. Решението му е почитано близо 1000 години след неговата смърт, през които градът остава столица на Византийската империя.

 Свети Константин и Елена е един от магическите празници в народния ни календар, който съчетава почитта към християнските светци и езическия поклон пред огнените божества. Той е свързан с култа към слънцето и летния огън, както и с преклонението пред небесната светлина. Легендите разказват как нашите предци са притежавали способността да общуват с други светове и с техните божества, за да молят за закрила, милост, здраве, късмет, плодородие, благополучие и други.

 21 май е свързан и с Дионисиевите мистерии, които почитат възраждането на природата, огнените танци на нестинарите, магическите пророчества и лечебна сила. Датата на църковния празник съвпада с някогашния древен култ към слънцето по нашите земи. Легендите разказват, че Константин е снажният момък, който нито за миг не се поколебал да влезе в огъня в името на Бог и той го избрал за свой помощник, с цел да убеди всеки, който е прегрешил да играе върху огнена жарава. Според преданията на друга легенда, първата нестинарка е изкупила греховете на жителите в село Българи, което било затворено и те се женили помежду си, като белезите върху децата били доказателство за техните прегрешения.

 Още от незапомнени времена нашите предци са знаели, че огънят притежава магическа сила и пречиства не само предметите, преминали през него, но и грешните души. Народните поверия гласят, че който прескача огъня ще бъде здрав през цялата година. Нестинарите, обаче, влизат боси в огнената жарава, за да изиграят своя ритуален танц, вярвайки, че светците ги покровителстват, докато са в огъня и им проправят път през него, за да не изгорят босите им крака. Затова те държат в ръцете си икона на двамата светци Константин и Елена.

 В чест на огнените покровители, жените правят обредни курбани, особено, ако в семейството им има болен човек или са преживяли тежък период. Мъжете, които си харесат булка на този ден се считат за големи късметлии, тъй като тя ще бъде отлична домакиня и ще ги дари със синове. Името Константин в превод от гръцки език означава постоянен и търпелив, а името Елена - светлина, сияние, ореол, а също и избраница.

 Св. св. Константин и Елена се изобразяват на иконите прави от двете страни на кръста разпятие, който държат, с корони и скъпоценни камъни, с ореола на светците. На празника се ходи в църкви и манастири, оставят се за здраве дарове на иконите на Константин и Елена - ризи, кърпи, чорапи.

 Десетки черкви и манастири у нас носят името на светците и на този ден отбелязват храмовия си празник. Правят се литийни шествия с иконата на св. св. Константин и Елена. Пренасят се като дар в името на светците животни за курбан - агне, теле. Отправят се молитви за здраве и добра реколта, защото се смята, че денят на св. св. Константин и Елена бележи прехода от пролетта към лятото. Има поверие, че на този ден е задължително да се ходи на извор (аязмо) с лековита вода. Лицето се измива за здраве и хубост. Момите пък изнасят дара си и го изтупват, за да се види колко са работливи. Всички сядат на обща трапеза, на която всеки носи ядене, задължително е да има погачи, агнешко и вино.

Източник: www.framar.bg