+ Предложи публикация
15.09.2019

Началното и средното училище в Испания: как е организирано всичко?

 Задължителното образование в Испания започва от тригодишна възраст. Към шестата си година децата могат да четат и да пишат, а към дванадесетгодишна възраст вече се ориентират къде ще продължат своето по-нататъшно обучение, а често вече умеят да свирят на музикален инструмент. За това какви са силните страни на тази система, разказва жителката на Барселона Елена Добичина.

3 етапа на училищното образование в Испания

 В Испания обучението започва на три години. В детската градина децата отиват много рано – „старт” в 4-месечна възраст е често срещано явление, макар че не е задължително. Детската градина нерядко е към местното училище. Училищното образование се дели на три етапа. Първият е 3-годишен – Infantil („детски период”), Вторият етап – Primaria („начално образование”) продължава 6 години. И третият е 4 години – ESO („средно образование”). След което децата избират бакалавриат, професионално образование или висше специално. В Испания училището се завършва на 16-17 години.

Как се избира училище?

 Има три вида училища – най-напред са държавните; след това наред са частично субсидираните от автономното правителство на Каталония и най-накрая са частните училища.

 В кметството има списък на всички жители, които са адресно регистрирани във всеки район. Когато наближи времето детето да навърши три години, на родителите на детето бива изпращано писмо, в което се напомня кога и къде може да бъде подадено заявление, заедно със списък на местните училища. В този период по местните телевизионни канали се излъчва социална реклама за това кога и как могат да бъдат подадени документите, така че оринетирането не е никак сложно.

 Учебната година в Испания започва през септември, а приемът на документи започва през май. Преди това, приблизително от февруари до април, в учебните заведения се провеждат дни на откритите врати. Организират се групи от по 5-10 родители, на които се провежда екскурзия в училището – показва се инфраструктурата, разказва се за системата на обучение (базовите предмети във всички училища са еднакви, но подходът се различава). В заявлението, което родителите подават в кметството, се посочват три избрани училища, като се започва с най-желаното (именно в това училище се изпраща и заявлението). Може да се избира както между държавните и субсидираните училища, така и между частните. В субсидираните училища обучението е частично платено. (около 370-450 евро месечно, с включено хранене). Образованието в частно училище без субсидии може да достигне до 700-900 евро на месец. А в държавните училища обучението е безплатно, с изключение на храната и учебниците.

 Като цяло при своя избор родителите като първо желание посочват субсидирано училище, защото е най-голяма вероятността да бъдат класирани в такъв тип заведение. Най-трудно е да се влезе в държавно училище, защото за него „летвата за свободни мета” е по-висока от тази на субсидираните. При изграждането на класовете приоритет се дава най-напред на незащитените слоеве на населението: самотни майки, родители на деца с различни заболявания. Сред останалите кандидати, за които единственият приоритет е местожителството в съседство на училището, кметството провежда нещо като лотария.

 Ако детето не успее да се класира в училището – първи желание, заявлението се изпраща  в училището, посочено на второ място. Ако не се класира и в него – отива се към третото. Ако и в последното пожелано училище детето не бъде записано, кметството предлага свободните места в другите училища.

  Един клас обикновено се състои от 25-26 човека. В някои училища се създават по два или три първи класа.

 Преди синът ми да навърши три години, в дните на отворени врати посетих няколко училища, включително и държавно. То не се отличаваше много от частните; не поехме риск да го посочим в своята анкета, защото се страхувахме да не останем извън класирането. В резултат на това синът ми постъпи в субсидирано училище, в което навремето е учил неговият баща. И като цяло съм много доволна.

Какво е обучението в „детското” училище?

 Първите три години в испанското училище са време на непрекъснати игри и почти никакви задължения. Училището тук е свободно и неформално и затова веднага се харесва на децата. В Испания не съм виждала деца (дори и от горните класове), които да не искат да ходят на училище! Няма го това отношение към училището, като към непрестанно и мъчително обучение, зад чина, в пълна тишина. И макар отстрани всичко това да изглежда като игра, така или иначе всичко е насочено към усъвършенстването на детето, усъвършенстването на моториката, паметта, концентрацията и други полезни навици. Около петгодишна възраст всички деца в испанските училища умеят да четат, а някои и да пишат. Тоест има една ненатрапчива форма на обучение, която дава ефективни резултати.

 По-простичка домашна работа се дава още на ниво Infantil, но за нея се препоръчва да не се отделя повече от половин час. В Primaria учебните задачи също не са много. Например могат да помолят 7-годишно дете да събере няколко двуцифрени числа. Но всеки ден се дава само по една домашна работа.

Как е организиран учебният процес в час?

 Чиновете в испанското начално училище не са поставени един до друг, а 3-4 масички са разположени в квадрат и съответно на тях лице в лице стоят децата, а не обърнати към дъската. Всяко дете пише или рисува в своята тетрадка, но в същото време то си взаимодейства със своите съученици, децата заедно обсъждат учебния материал, помагат си един на друг. Счита се, че по време на такива групови занятия, материалът се усвоява по най-добрия начин. Освен това вътре в тези групи има разпределяне на ролите. Някои от децата се „назначават” за разпоредители, други – за отговорни по чистотата и реда. Целта е да всеки да усеща собствената си значимост. За да се стимулира учебния процес, от време на време в мини-групите се прави ротация на ролите и на децата.

 В класовете Infantil учителят е само един и той е главният в класа.  Но освен него има още и помощник, който не участва в учебния процес, а само следи и контролира децата. На етапа Primaria, когато в центъра на вниманието се поставят отделните предмети (появява се математиката, каталонски език, обществознание, информатика в игрова форма), към класа се присъединяват и нови преподаватели. В испанските училища има дъски, но те се използват много рядко. Това приспособление отдавна е заменено от протектор (с помощта на който на децата се представят слайдове) и компютри (които вече се използват и на етапа Infantil).

Как става оценяването?

 В първи клас няма оценки, но на всеки три месеца училището изпраща на родителите така наречения информер – бюлетин, в който подробно се разказва какви предмети се изучават сега, как се развива детето, как се държи, умее ли да се обува, колко е активно на уроците, как си общува с другите деца. На етап Primaria се появяват оценките. Използва се 10-балната система, която за улеснение се дели на три категории – „Отлично”, „Добре/средно” и „Не се справя”. Това е по-скоро условна система, на която нито децата, нито учителят придават особено значение.

 Счита се, че децата трябва само да бъдат хвалени и мотивирани да се учат. Четенето все още се отдава трудно на големия ми син: с мъка можеш да го накараш да седне и да прочете нещо. Но в училище до този момент нито веднъж не са му казали, че се справя лошо. За този проблем аз разбрах от преподавателката с горе-долу такава формулировка: „Обръщаме Ви внимание на това, че все още не е напълно разкрит потенциала в областта на четенето на Вашето дете. Препоръчваме да го стимулирате да се упражнява по този предмет”.

Каква е ползата от асоциацията на родителите?

 Музиката и спортът са задължителни предмети, които се преподават във всички училища. Освен музика в някои от Primaria има още и други отделни предмети – веднъж в седмицата се преподава музикален инструмент. Могат да ви предложат да избирате между цигулка, флейта, виоленчело или друг духов инструмент.

 Големият ми син си избра виолончело, но не се наложи да купуваме инструмента: в Испания има асоциация на родителите АМРА - така нареченият родителски съвет. Срещу 30 евро годишен внос членовете на съвета се ползват от разнообразни услуги и виолончело срещу 40 евро за една година получихме именно от тази огранизация. Оттам например може да се вземе и екип за физкултура. Този екип се носи и при външни посещения (в зоопаркове, ферми, фабрики за шоколад), за да могат децата да бъдат лесно разпознати и събрани.

Как получават обратна информация родителите?

 Най-малко веднъж на шест месеца училището организира среща на родителите с преподавателите на класа, на които учителите подробно разказват за целия учебен процес и отговарят на въпроси. Освен това подобна среща може да бъде поискана по всяко едно време. Всички преподаватели имат лични имейли, на които можеш да напишеш въпрос и да получиш отговор веднага – включително вечер и през почивните дни. Всяко дете има и книжка за записки, която всеки ден носи в училище. Тази книжка се използва за така нареченото пряко общуване на родителите с преподавателите. В книжката учителите и родителите си пишат един на друг пожелания, коментари (например как се е хранило детето или как е спало).

 Директорите на училищата знаят имената на всички ученици! Неведнъж съм виждала как директорите общуват с големия ми син, поздравяват го, обръщат се към него по име и го питат как е. Ето тази близост при общуването – между учителите (и даже директорите) и децата е много важна.

Извънкласни занятия

 В класовете Infantil има период на адаптация – можете да вземете детето от училище още на обяд, в периода от един до три часа. Срещу скромно заплащане можете да доведете детето един час по-рано и да го вземете час по-късно (стандартният училищен ден е от 9,00 до 17,00 часа). В тези допълнителни часове децата, разбира се, не учат; те просто си играят, читат или спят, но под надежден надзор. За останалите след обеда в училището деца се организират различни кръжоци – театър, английски език, грънчарство, джудо. Случаен човек не може да вземе детето от училище: право на това имат или родител, или доверено лице, което е вписано в личната карта на детето.

Следобеден сън

 Следобедният съд (дали има такъв или не, зависи от училището) не е принудителен сън. Това е така нареченият „час за релакс” в класовете Infantil: децата разстилат своите матраци и одеала, пуска се тиха музика и на тавана на стаята се отразява светлина на малки лампички. И изобщо не е задължително да се спи. Върху вещите за следобеден релакс родителите задължително трябва да залепят или зашият някакъв Мики Маус или кученце, за да могат децата да познават своите вещи – те все още не могат да разчитат инициали.

Превод от руски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев

Източник: www.euro-pulse.ru

Оценка 4.89 от 27 гласували
Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци и курсове.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител / Обучаем


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ