На 15 август (28 август, по стар стил) по стара българска традиция се празнува Голяма Богородица или Успение Богородично, Успение на Пресвета Богородица. Отбелязва се края и на Богородичните пости, като се разрешава яденето на риба. На този ден освен имениците, празнуват и жените, които се молят на светицата да благослови семействата им и да дава здраве на децата им. Бездетните принасят курбан с молба за майчинство.

Чудотворните икони на България

 Според поверията, на 14 август вечерта, жените, които искали да имат дете, молели Богородица да им помогне, носели дарове и оставали да преспят в църквите, носещи нейното име. Те вярвали, че тя ще им помогне да се сдобият с отроче. На 15 август всички млади жени не трябвало да се докосват до нищо с червен цвят, за да не останат бездетни.

 В църковните писания, стигнали до наши дни, се разказва историята за смъртта на Богородица на 64 годишна възраст. Молейки се един ден в Елеонската гора, пред нея се явил Архангел Гавраиил, който й носел райско (палмово) клонче и вестта за нейното въведение в Божието царство, което ще се състои след 3 дни. С голяма радост приела Божията майка тази вест, че най-после нейното желание да се възвеси в небесното царство и бъде заедно със своя син, ще се изпълни. В деня на нейното успение по нейна молба се явили всички апостоли с изключение на един, Тома. Той дошъл след нейната смърт. Тя помолила никой да не скърби за нея, защото тя е щастлива и готова да поеме по отредения й път. На самия ден на нейната смърт се явил и Господ Исус Христос заедно с ангелите и светците, за да я отведе със себе си. Тялото на Света Богородица било отнесено и погребано в пещерата, намираща се до селото Гетсимания. На 3-тия ден след смъртта й отворили входа на пещерата, за да се прости и апостол Тома с нея, но пещерата била празна - Светата майка била възкръснала. На обредна трапеза в този ден се поставя варено жито, царевица, пшеница, пита, каша от пиле, грозде, диня, мед.

 Богородица, Света Дева Мария, Светата Майка, Мадона – това са прозвищата на една обикновена жена с необикновена съдба – да роди Сина Божи. Всичко започва на Благовещение, когато ангел небесен съобщава на младата Мария новината, че е избрана измежду всички земни жени. Непорочното й зачатие, едно от християнските чудеса, раждането на Исус, и животът й като Негова майка, спътница и последователка до Успението й (15 август) – издигат светостта й до най-високо място в християнството. Дори ислямът я признава като една от трите съвършени жени и й отделя глава в Корана. Богородица е най-почитана светица в цялото християнство. Обикновено е изобразявана с Младенеца на ръце, както и в сцени от живота й – Въведение Богородично, Благовещение, Успение Богородично, сцени от разпъването и Възкресението на Христос. Много храмове носят нейното име, много градове са посветили празниците си на нея, смятайки я за своя закрилница. На Богородица са приписвани и много чудеса – като покровителка и пазителка на дома и семейството, молитвата към нея, преспиването в неин храм, лекувало от безплодие, женски болести. Деца се изцерявали, тежки телесни и душевни болести минавали като по чудо. Особено силна е почитта към иконите й, на които са приписвани тези изцерителни чудеса. В България има три чудотворни икони на Богородица, пазени в едни от най-големите ни манастири. Това са иконите Богородица Одигитрия (понародному - "Осеновица" – Пътеводителка) в Рилския манастир, Богородица Влахернска в Бачковския манастир и Богородица Триеручица в Троянския манастир. Случвало се е трите да се съберат и да обиколят някои градове за благослов и изцеление, като това е рядко и безценно събитие за вярващите. В най-големия ни манастир – Рилският, има много светини за почитане, освен че самият манастир е пазител на вярата и българщината от векове. Богородица Осеновица е най-важното му съкровище. Тя представлява образ на Богородица и Младенеца, обграден от 32 клетки с мощи на светци, които се съхраняват в самата икона. Такава икона се нарича "реликварий" и като цяло е много рядка в православния свят.

Троянски манастир Успение Богородично

  Има две теории за влизането на иконата в манастира. Едната гласи, че иконата е дарена през 15 век от дъщерята на сръбски жупан, женена за султан Мурад II - Каломария (добрата Мария). Тя успяла да запази тайно вярата си и дарила на големия манастир най-ценното си притежание преди да умре. Според другото предание, иконата е дар от византийският император Мануил I Комнин през 12 век, който носел иконата със себе си по време на война. Той минавал покрай Средец, когато се разболял. Отишъл да се помоли в близкия храм „Св. Георги Победоносец”, където били мощите на Св. Иван Рилски. Императорът се изцелил с молитва и дарил иконата си със завета, тя винаги да съпровожда мощите на светеца – днес те са в Рилския манастир.

  Иконата е изцелявала през годините градове и села от чума и холера, деца и жени, болни физически и душевно, които и до ден днешен ходят на поклонение в Рилския манастир с тази цел. Богородица Влахернска от Бачковския манастир е още една забележителна икона – вярва се, че е една от 20-те в света, на които Дева Мария е позирала лично. Произходът й е един от най-старите – дело е на Св. Лука и е донесена в Бачково през 14 век от двама грузински монаси. Представлява образ на Богородица и Младенеца, на които се виждат само лицата – цялата икона е в сребърен обков, датиращ от Според една от популярните легенди, Богодородица се явила в съня на свещеник от манастира и му казала, че иска да стои от дясната страна на входа на храма да вижда, дали тези които влизат в храма са със чисти сърца. На сутринта иконата вече била там.

 Богородица от Бачково напуска манастира само един единствен ден – денят след Великден, когато се вярва, че тя е най-силна. Прави се литийно шествие, в което се включват вярващи, болни и страдащи от цялата страна. Тя пренощува в областта Клувията, там вярващите спят покрай нея и се молят – за здраве, за дете, за сила. На другия ден се прибира обратно в манастира. Третата чудотворна икона на Богородица - Труеручица, се намира в Троянския манастир. Характерното за нея е добавената трета ръка на Богородица, държаща Младенеца. Легендата в този вид Богородични икони съществува от 8 век и според нея, третата й ръка е добавена по чудодеен начин. Св. Йоан Дамаскин, защитник на християнството в Дамаск бил заловен от халифа и след мъчения, дясната ръка, която със слово славела вярата, била отсечена. През нощта той отишъл до икона и се молил на Богородица да го изцели, за да продължи делото си. На сутринта ръката му била невредима. Той наредил на вече чудодейната икона да се добави трета ръка, в памет на станалото. После този похват бил използван и от други иконографи. Троянският манастир всъщност е построен специално заради иконата. Според източниците, самата икона е от 17 век и идва от манастир в Света гора, Атон. Монаси носели иконата към Влахия, днешна Сърбия, спрели в село Орешак да пренощуват. На следващия ден магарето, което носело иконата, не искало да помръдне ни една крачка напред и това се повторило и през следващите дни. Монасите разчели знамението така, че иконата иска да остане тук и построили малко параклисче край селото, където поставили иконата. Днес това малко параклисче е Троянският манастир. Иконата се изнася на Успение Богородично за изцеление и молитва.

Рилският манастир - пазител на историческата памет

 За първи път трите икони се събират на едно място в София, на 12 май 2007 г. по решение на Св. Синод. Поводът – молебен за осъдените в Либия медици. В храм-паметника Александър Невски е отслужена Света литургия за тяхното спасение и за здравето на заразените либийски деца. Иконите са изложени през целия ден за поклонение. А няколко дни след молебена на патриарх Максим, медиците са освободени. За вярващите - доказателство за силата на иконите и най-вече за силата на вярата.

Източник: www.hera.bg