Първо възпитанието, а после – знанията.

Японски ученици не полагат изпити до 4-ти клас (когато навършат 10 години), правят само кратки самостоятелни работи. Смята се, че през първите три години на обучение, академичните знания не са най-важното нещо. Поставя се акцент върху възпитанието: децата се учат на уважение към другите хора и към животните, на великодушие, на способност за съпричастност, да търсят истината, на самоконтрол и уважение към природата.

Учебната година започва на 1 април.

В повечето страни когато децата завършват училище, японците празнуват началото на учебната година. То съвпада с един от най-красивите явления – цъфтежа на вишните. Така те се настройват на една възвишена и сериозна вълна. Учебната година е разделена на три семестъра: от 1 април до 20 юли от 1 септември до 26 декември, а от 07 януари до 25 март. Така японците почиват 6 седмици през лятната ваканция и в продължение на 2 седмици през зимата и пролетта.

В японските училища няма чистачки, децата почистват сами.

Всеки клас почиства своята стая, коридора и дори тоалетните. Така децата от ранна възраст се научават да работят в екип и да си помагат един на друг. В допълнение, след като учениците са отделили толкова много време и труд за почистване, те едва ли биха искали да нацапат отново. Това ги учи на уважение към собствения труд, както и към труда на другите и да опазват околната среда.

В училище се предлагат готови ястия, които децата сервират сами и се хранят заедно.

В началното и средното училище за децата се прави специално обедно меню, което се изготвя не само от готвачи, но и от здравни работници, за да бъде храната максимално здравословна и полезна. Всички съученици обядват заедно със своя учител в класната стая. В тази неформална обстановка те общуват повече и изграждат добри отношения.

Допълнителното образование има огромна популярност.

Още в началното училище децата започват да посещават частни и подготвителни училища, за да влязат в добро средно, а след това и във висше училище. Занятията се провеждат вечер. В Япония е характерно в 21.00 ч обществения транспорт се пълни с ученици, които бързат към къщи след допълнителните уроци. Те са ангажирани дори в неделя и по празниците, като се има предвид, че средният учебен ден трае от 6 до 8 часа. Според статистиката в Япония почти няма деца, повтарящи класа.

В Япония децата изучават изкуството на японската калиграфия и поезия.

Принципът на японската калиграфия или т.н. шодо, е прост: с бамбукова четка потопена в мастило се рисуват йероглифи върху оризова хартия. Хайку – това е национална форма на поезия, която съвсем лаконично представя природата и човека като едно цяло. Двата предмета отразяват един от принципите на източната естетика - съотношението на простотата и изящността. Тези занятия учат децата да ценят и уважават своята собствена култура, с нейните вековни традиции.

Всички ученици трябва да носят униформа.

В средното училище, всеки ученик задължително трябва да носи униформа. Много училища имат своя собствена униформа, но традиционни за момчетата са дрехите във военен стил, а за момичетата – плисирани поли. Това правило съдейства за дисциплиниране на учениците, тъй като самото облекло създава настроение за работа. Също така, еднаквата униформа спомага за сплотяване на колектива.

Процентът на посещаемост е 99.99%.

Трудно е да си представим дори един човек, който никога през живота си не е бягал от училище, а това е една цяла нация. Също така японските ученици почти никога не закъсняват за час. 91% от учащите, винаги слушат учителя. Коя друга страна може да се похвали с подобна статистика?

Резултатите от последния изпит решават всичко.

В края на гимназията учениците се явяват на тест, който решава дали ще отидат в колеж или не. Завършилите могат да изберат само едно учебно заведение и то определя размера на бъдещата заплата и стандарта на живот като цяло. Конкуренцията е жестока: 76% от завършилите продължават образованието си след гимназията. Ето защо в Япония е популярен израза "изпитен ад".

Студентските години - най-добрата ваканция.

Това не е изненадващо, че след многото години на непрекъснато обучение и минаване през "изпитния ад", японците искат малко почивка. Оказа се, че това са студентските години, които са най-лекия и безгрижен живот за всеки японец. Страхотна почивка преди работата, към която японците, научени още от детството, подхождат не само с отговорност, но и с много любов.