Докладът на Европейската комисия за първи път тази година похвали България в областта на образованието. За това какви са констатациите и какви нови законодателни промени да очакваме, "Стандарт" попита председателя на Комисията по образование в парламента Милена Дамянова. Образованието е единствената сфера, от която критиките са свалени, казва Милена Дамянова

Г-жо Дамянова, какви са тази година констатациите на евродоклада в областта на образованието?

- Последният доклад на Европейската комисия даде висока оценка на България в сферата на образованието. Това е единствената сфера, от която критиките вече са свалени заради приемането на Закона за предучилищното и училищното образование. Оценката на ЕК е безспорно високо признание за ГЕРБ, защото работата по този закон започна още през първия мандат на г-н Борисов, когато министър на образованието за кратко беше г-жа Фандъкова. Внесохме закона за разглеждане и в 42-то народно събрание, но за съжаление тогава нямаше воля за реформи в образованието. Използвам случая да благодаря на всички, които участваха през годините в дискусиите и в разработването на закона. За мен позицията на Еврокомисията е висока оценка за цялата образователна общност - учителите, представителите на общините, неправителствени организации, родителите, социалните ни партньори, експертите. Оттук нататък това признание ни поставя пред предизвикателството да продължим да работим с темпото, с което 43-то народно събрание прие закона. Очаквам от екипа на МОН да спази сроковете за разработване на стандартите, използвайки същия подход - отвореност на работните групи, много дискусии и обсъждания. Защото това ще гарантира успеха и на закона, и на цялата реформа. Факт е, че за втори път образованието получава такава добра оценка от Европейската комисия. Първата бе през 2014 година. Може би това е единственото нещо, за което България бе похвалена тогава в един доклад за мерките за интеграция на ромите. Става дума за въвеждането на задължителната детска градина за петгодишните деца - една мярка, която въведохме със законодателна промяна в първия мандат на господин Борисов още през 2010 г. Вече имаме добрите резултати от нея, така че успешните политики на ГЕРБ в сферата на образованието вече се оценяват. Много години България беше критикувана за липсата на реформи и закон, вече изпълнихме този ангажимент.

Какви препоръки ни дава Европейската комисия, има ли все пак някакви забележки?

- Препоръката е за по-интензивна работа по отношение на приобщаването на децата от уязвимите групи. Тук говорим не само за децата от ромски произход, а и за децата с други проблеми, включително със специални образователни потребности. Законът набляга именно на това - на подкрепата на всяко дете, на ранното откриване на нуждите му и съответно на изработването на план за преодоляване на тези дефицити. Разработена е нова философия относно подкрепата за личностно развитие. Законът обединява и всички добри практики, които съществуват в детските градини и училищата по отношение на приобщаващото образование. Те се превръщат в национална политика. Смятам, че ще видим много положителни резултати, но те няма да дойдат веднага. По отношение на децата от уязвимите общности се изисква системен подход и той не обхваща само дейности от страна на образователната система, а и на социалната и на здравеопазването. Усилията трябва да бъдат съвместни.

Какви са констатациите по отношение на висшето образование?

- Във висшето образование също се изискват мерки, които са насочени към качеството и участието на различни групи студенти. Поправките в Закона за висшето образование, които бяха приети преди няколко месеца и които касаят обвързването на план-приема и на финансирането с качеството на образованието, ще спомогнат за това. Очаквам да бъдат внесени и промени, които касаят акредитацията на висшите училища. Когато приемем този законодателен пакет, наистина ще имаме добри резултати и там.

Ще има ли според вас някакви препъникамъни пред новия училищен закон, който влиза в сила от първи август?

- Нека преди да говорим за "препъникамъни", да му дадем шанс да се случи. Важно е всеки да си свърши задълженията, за да стартира спокойно и успешно новата учебна година. Аз лично се отнасям с изключително голямо доверие към учителите и смятам, че те ще се справят. Всяко недоверие в тази посока би породило спънка. Законът бе обсъждан доста време, бяха постигнати консенсусни решения в комисията и, ако стандартите бъдат готови навреме, вярвам, че проблеми няма да има.

Много голям интерес поражда текстът за иновативните училища, всички директори искат да кандидатстват за тях. Много или малко трябва да бъдат те според вас?

- Предстои да видим какви са критериите за иновативните училища. Това ще покаже колко ще бъдат те. За мен е добра новина, че много училища искат да бъдат иновативни, защото това означава, че те искат да се развиват и да предложат нещо ново.

Какво би трябвало да се промени в българското училище?

- Това, което ми се иска да видя като резултат, е подобряването на цялостната среда в училище и в детската градина, да подобрим мотивацията и на учители, и на ученици. В момента имаме проблем с мотивацията, а оттам и проблем с дисциплината, с агресията. Това срива доверието изобщо в образователната система. Вярвам, че с реформата, която направихме, можем да върнем доверието в образователната система и да постигнем по-добри резултати за учениците.

Споменахте, че очаквате промени във връзка с акредитацията на университетите. Какво трябва да се промени там?

- Програмата на правителство предвижда промени в системата на акредитация на висшите училища. Считам, че трябва да се даде възможност на Националната ни агенция за оценяване и акредитация да работи в конкурентна среда - тоест да се допуснат акредитации и от външни агенции. Разбира се, такива, които са членки на Европейската асоциация за осигуряване на качеството във висшето образование. Необходимо е в акредитационните процедури да се допускат повече утвърдени външни експерти, да участват по-осезаемо и работодателите. Това е важно, когато говорим за връзката с пазара на труда.. Най-големият проблем, който се констатира и в доклада на Европейската комисия, е неадекватността на работната ни сила на трудовия пазар.

Неотдавна вие направихте една кръгла маса "Музеят в училището, училището в музея". Какви са предложенията, които излязоха оттам?

- Тази кръгла маса бе продиктувана от факта, че и музейните деятели, и учителите споделят с нас, че това взаимодействие между тях не е достатъчно добро. Оказа се, че пречките музеите да бъдат посещавани по-активно от учениците, са предимно административни. Редът, по който децата могат да бъдат изведени от училище, за да отидат до библиотеката или музея, е изключително сложен. Родителите трябва да подпишат нарочна декларация за това. Ние настояваме за промяна в тази наредба, така че този ред да бъде облекчен. През 2013 г. бе приет новият закон за туризма и в него е заложено разработването на такава наредба. Към момента обаче действат старите правила. Настояваме тази наредба да види бял свят час по-скоро, като, разбира се, се спазят всички условия за сигурността на децата.

 Предложили сме тези изисквания да бъдат заложени в учебната програма и правилника на училището, така че родителите предварително да бъдат информирани и да дават съгласието си, като подпишат еднократно документ. Независимо дали за музея, библиотеката, зоопарка, защото той също е място, където, например, може да бъде провеждан час по биология. Другите проблеми, които споделиха учителите, е липсата на мотивация да работят по такива съвместни проекти, защото това не се отразява нито върху тяхното кариерно развитие, нито върху заплащането. Смятам, че със закона този проблем ще бъде решен, защото всяка подобна инициатива на учителя ще влиза в неговото портфолио и след това ще се отразява при кариерното израстване, а то е обвързано и с повишаването на заплащането. За мотивирането на учителите и музейните деятели Комисията по образованието и науката реши да учреди награда за добро взаимодействие между музей и училище, която ще бъде връчена през следващата година.

 Използвам случая да поздравя всички учители, преподаватели, музейни, читалищни и библиотечни деятели, учени, хора на словото и на духовността с Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост и да благодаря, че не жалят сили и енергия, за да запалят искрата на знанието в сърцата на най-малките - нашите деца и ученици. Нека днес си пожелаем заедно да съхраним мястото на българската култура и история в европейската културна съкровищница.

Източник: www.standartnews.com