Храмът-гробница над село Старосел, Пловдивско, е сензация за специалисти и любители на тракийската древност, а вече и за стотици туристи. Гробницата е разположена на хълм в живописна местност над Старосел, с поглед към Тракийската низина, в самото подножие на Същинска Средна гора. Открита е през 2000 година. Тя е най-голямата от известните досега тракийски могили. Вероятно е от 5-4 в. пр. Хр.

 Некрополът се състои от 8 могили с различни размери. Гробницата е разположена в могила с височина 20 м и диаметър 85 м, оградена с крепида с обиколка 241 м, играеща роля на крепостна стена. Входът на светилището е широк 1,60 м, украсата му е с орнаменти, известни като „вълчи зъби". Гробницата е изградена от добре изработени каменни блокове, захванати помежду си с железни скоби, залети с олово. Състои се от: южно парадно стълбище, две странични, коридор, представителна фасада, правоъгълна и кръгла камера. Траките са едни от древните жители на нашите земи, завещали ни интригуващи доказателства за една високоразвита култура. Племенните им групи, над 90 на брой, са населявали част от Югоизточна Европа от неолита до средните векове. Били добри земеделци, занаятчии и търговци.

 Според „Илиада" те са участвали в Троянската война и Омир ги описва така: "Там накрая са и новодошлите траки. Между тях е и царят им Рез, син на Ейоней. Видях аз конете му - много красиви и едри: от сняг са те по-бели и като вихър бързи. Колесницата му пък е със сребро и злато украсена. Той дойде с огромни, блестящи в злато оръжия. Прекрасни за гледане. Не подхожда на смъртни мъже да ги носят. Достойни за тях са само боговете безсмъртни." Траките са третият етнос, който формира българската народност. В религиозните им вярвания се съчетавали слънчевото и земното начало. Почитали Великата Богиня-Майка Бендида и имали силно развит култ към мъртвите. Починалият владетел след смъртта си се изравнявал с божествата, а гробницата му се превръщала в светилище. Погребалните тракийски ритуали са сложни и все още не съвсем изяснени. Може би това е причината някои историци и така наречените контактьори да лансират хипотезата, че техните племена, оцелели от митичната, погълната от Световния океан Атлантида, достигнали до Балканите и се заселили тук. Прославили се като вещи в магиите и като изкусни лечители. Но ако това са легенди и предположения, археологическите находки в района на Старосел недвусмислено доказват, че през V век пр. Хр. тук е съществувало тракийско селище с могъщи племенни вождове и богата аристокрация.

  Тракийският култов комплекс „Четиньова могила", открит от археолога Георги Китов през 2000-та година, която той нарича „храм", е гробница-хероон. Има предположения, че тук е погребан Ситалк - един от най-могъщите владетели на Одриското царство. „Четиньова могила" не е единственият храм тук, а централно място на голям култов център от множество светилища и няколко десетки могили, в пет от които са открити богати царски погребения. Могилите си приличат помежду си. Изключение прави само „Хоризонт" - тя е единствената тракийска гробница с колони - две странични и шест лицеви. Около Старосел има още могили, които са проучени и консервирани, но не са отворени за посещения. Очевидно изненадите, които ни поднася древността, не са свършили, а предстоят. Неслучайно откритията в този регион бяха определени като сензационни дори за археолозите.

Източник: www.balkanmysteries.com

Снимки: Evgeni Dinev Photography